Особености в психо-социалното развитие на децата от три до шест години

 

Когато детето излезе от бебешка възраст и проходи, то започва да разбира колко огромен и чудесен е света около него и става много любопитно. Неговото усещане за увереност в заобикалящата го среда и чувството на сигурност от връзката му с майката позволява постепенно да започне самостоятелно да изследва света. Децата в тази възрастова група трябва да се чувстват сигурни в новите си преживявания, за да имат желание да се учат от тях. Към 5-6 годишна възраст едно добре приспособено дете би трябвало да може да преминава от една позната дейност към друга без да се вкопчва здраво към майката или човека, на който има доверие.

Емоционална зависимост при детето

Ако детето не може да преживее промяна в заобикалящата го среда или преминаване от една дейност към друга без да има нужда майката да го държи и успокоява , то детето вероятно проявява емоционална зависимост и това трябва да се забележи и такова дете да се насочи към психолог. Ако изглежда спокойно при тези преживявания, освен ако е разстроено, зле му е или има нужда от помощ за трудна задача, то тогава детето проявява нормално ниво на емоционална адаптация.

Друг сериозен проблем в областта на привързаността се проявява, ако детето не може да бъде успокоено от майката или значимия възрастен. Ако в ранното си детство то не може да се довери на някого да му помогне, когато е разстроено, то детето може да загуби чувството за надежда в един приятелски свят и да започне да възприема света около себе си като място, изпълнено с враждебност и отчуждение. Това се нарича несигурна привързаност и може (но не винаги) да доведе до сериозни психически отклонения в по- късна възраст.

Децата, които са израстнали в институции или не са изградили достатъчно привързаност с майката поради болест, смърт, студенина или други причини обикновено развиват т. нар. разстройство на привързаността. Към тези деца, които имат проблеми във взаимоотношенията, като емоционална зависимост или несигурна привързаност трябва да се прояви повече търпение и да им се дадат много възможности да бъдат държани и утешавани, за да могат да бъдат по- уверени в средата, в която живеят.
Колкото по- сигурно е детето във връзката си с един грижовна майка и колкото повече иска да изследва самостоятелно новите си преживявания, толкова повече разбира колко прекрасно е да си уникален индивид със свои собствени способности.

Чувството за това кое е то и какво може да прави само се нарича автономност и е много важна представа, върху която се изграждат уменията, необходими да се живее с другите. Всеки път, когато детето чувства, че е постигнало нещо (като ходенето в бебешка възраст или по- късно умението да построи кула от кубчета), то укрепва своята увереност в собствената си личност и способности. Ето защо е толкова необходимо да се предоставят на детето различни възможности през деня да изпита удовлетворение от справянето.Когато то внезапно осъзнае, че може да постави кубчето в квадратната дупка, това дете се чувства силно. По същия начин може да забележите подобно преживяване, когато дете в тази възрастова група започне да повтаря много пъти един
след друг нещо, което е успяло да направи самостоятелно. По този начи то всъщност изпробва своята новооткрита способност и чувството му за автономност нараства всеки път, когато успее да изпълни задачата.

Себеконтрол - част от психо- социалното развитие на детето

Себеконтролът е друг ключов момент в психо- социалното му развитие. Като резултат от много промени, свързани с откритието, 3- 6 годишното дете става способно да упражнява все по- голям себеконтрол.

То може да разсъждава за последствията от собствените си действия.
По този начин детето може да овладява поведението си, за да следва определени правила или защото разбира , че нежелано поведение може да има определени последствия. Обучението в себеконтрол е много трудно при всяко дете под 5 години. Постепенното напомняне, мекият укор, когато се налага и много похвали за всеки признак на контролиране на нежеланото поведение са едни от най- подходящите начини да насърчим развитието на себеконтрола.

Себеконтролът естествено води до развитието на друго умение наречено " отложено удовретворение". Това означава способност да чакаш за нещо, което искаш. То се разива чрез чувството за сигурност, че желания предмет или преживяване в крайна сметка ще дойдат и е много важна способност, когато става въпрос за социални умения като следването на ред и спазването на правила. Търпеливото и повтарящото се насърчение на детето да чака за това, което иска е един от начините да се развие това умение.

Когато чувството за автономност расте детето започва да разбира, че другите хора имат чувства и желания също като него. Способността да разбираш чувствата на другия се нарича емпатия. До този момент в развитието, цялото разбиране на детето се върти около него и неговия собствен свят, това е т. нар. детски егоцентризъм. Щом детето започне да проявява емпатия или да споделя чувствата на някой друг , то навлиза в света на взаимносвързаното съществуване и е направило много важна стъпка в развитието на социалните си умения, които ще му помогнат да живее успешен и щастлив живот. Ето защо е необходимо децата да бъдат насърчавани да изразяват собствените си чувства (напр. чувствам се щастлив, тъжен, когато..") или да вникват в емоционалните преживявания на другите хора.

 Напр. когато детето удря майка си, тя може да каже

"Моля те не ме удряй, защото ме боли" или ако детето се опитва да удари приятелчето си на детската площадка е подходящо да се каже " Ако удариш Мартин него ще го боли и ще плаче". В този период от развитието, когато детето общува по- близко с другите деца, то ще има повече възможности да разбере какво чувстват другите деца, относно своите преживявания и да сподели чувствата си. Тази опитност е главното учебно поле за получаване на представа за неща, като честност, даване и получаване, а също и сътрудничество. Това ще помогне на детето в растящото му желание да развие важни приятелства с тези около него и също да научи ценностите, които са определящи за едно приятелство. Тези представи също ще помогнат на детето да изгради умения за преговаряне и да придобие гъвкавост и социална компетентност в ситуации на фрустрация.
Щом веднъж детето е развило силно предсавата за себе си , научило се е да контролира поведението си към другите и да чака за нещата, които иска, щом е започнало да разбира как другите се чувстват относно различни неща, то просто може да се научи, че може да направлява действията на другите чрез контактите си с тях. Тази способност се нарича естествено лидерство. Експерти от целия сват спорят затова дали лидерството може да бъде научено или е умение, което детето притежава или не. Според мен естественото лидерство в едно дете може да се насърчава и развива в положителна насока чрез даването от страна на майката или учителя на различини възможности да бъде водач и похвали, когато показва полезно положително поведение. Лидерството се насърчава чрез множество малки дейности през деня. напр. като помага на майката или на учителя да почисти, избирайки дейност, в която групата ще участва, като помага на по- малкото си братче, сестриче или приятелче. Възможности да води е желателно да се предоставят на всяко дете, но никога не трябва то да бъде насилвано, ако не иска да има подобна опитност. От друга страна, подобни възможности е желателно да се поделят честно между силните лидери и тези деца, за които е ново това умение.

Каго обобщение бих искала да подчертая, че децата в тази възрастова група са способни да изпитат много по- вълнуващи преживявания и да имат по- значими взаимоотношения. Техните разрастващи се социални контакти са предизвикани от изграденото чувство за автономност, себеконтрола и от новото разбиране за свързване и съпреживяване с Другия. Приятелствата могат да идват и да си отиват от живота на децата, но с всички тези умения те ще се научат да живеят в света около тях със сигурност, увереност и ентусиазъм. Тези умения и опитности ще им помогнат да продължат да се развиват като пълноценни личности със сравнително добре изградени себепредстава и самооценка.

Автор на статията Филипа Каменова. Тя е сертифициран психотерапевт и клиничен психолог. Провежда също така консултации с деца.

No Comments Yet.

Leave a comment