Любими откъси от автобиографията на Чарли Чаплин

Журналистите са ме питали как намирам идеите за филмите си и аз и до ден днешен не мога да дам задоволителен отговор. С течение на годините открих, че идеите се раждат, когато страстно желаеш да ги имашм при такова непрестанно желание съзнанието се превръща в наблюдателна кула понякога музиката или един залез могат да възбудят въображението, да дадат плът на една идея.
Според мен трябва да изберете тема, която да ви стимулира, да я разработите и да я утчните и ако след това не можете да я развиете по-нататък да я отхвърлите и да подберете друга тема.
Елиминирането чрез натрупване е пътят за намиране на онова, което търсите. Как човек получава идея? Само чрез постоянство, което стига до лудост. Човек трябва да има способността да страда и да поддържа ентусиазма си в продължение на дълъг период от време. Може за някой хора да е по-лесно, отколкото за други, но аз се съмнявам в това.

**

Младежта поемат щафетата, а ние които сме живели малко по-дълго се чувстваме все по-отчуждени в нашия жизнен път.

Д-р Робърт О. веднъж ми каза, че човекът се движи от необходимостта да знае. Това е вярно, но в много случаи той гоправи, без да има предвид последиците. Някой учени приличат на религиозни фанатици. Те безспирно дълбаят напред, уверени, че онова, което открият, е винаги за добро и че тяхното научно кредо се основава на морала.

**
За смъртта, вярата и смисъла на живота

Спомням си, че веднъж  в Южна Франция на един надгробен паметник видях потрета на усмихнато 14-годишно момиченце, под което беше издълбана една единствена дума: Защо? Сред ужаса на скръбта е излишно да се търси отговор. Не мога да повярвам, че нашето съществуване е безмислено или случайно, както ни уверяват някои учени. Животът и смъртта са много решителни, много неумолими, за да бъдат случайни.
Пътищата на живота и смъртта, геният покосен в разцвета на силите си, световните сътресения, катаклизми и катастрофи - всичко това може да ни изглежда безполезно и безмислено. Но самият факт, че такива неща стават, сочи за една твърдо определена цел, която нашият триизмерен мозък не може да разбере.
Има философи, които твърдят, че всичко е материя в действие под една или друга форма и че във всяко съществуване нищо не може да бъде прибавено или отнето. Ако материята е действие, тя трябва да се ръководи от законите за причината и следствието. Ако приема това, тогава всяко действие е предопределено. Но ако това е така, нима самият факт, че почесвам носа си, не би бил също така предопределен, както и една падаща звезда? Котката се разхожда из къщата, листът пада от дървото, детето се спъва. Нима тези действия не датират от незапомнени времена? Не са ли те предопределени и няма ли да продължат до вечността? Ние знаем непосредствената причина, поради която пада листът и детето се спъва, но не може да разберем кога е започнало това и кога ще свърши.
Не съм религиозен в догматния смисъл на думата. Моите възгледи приличат на възгледите на Мъколи, който писа, че същите религиозни аргументи са били обсъждани още през 16век със същото философско проникновение, с което те се обсъждат и днес; но въпреки натрупаните знания и въпреки напредъка на науката нито един философ, било в миналото или понастоящем, че е привел нови факти за изясняването на този въпрос.
Аз нито вярвам, нито не вярвам в нещо. Това, което ти предлага въображението се приближава до истината толкова, колкото онова, което може да бъде доказано по математически път. Човек не може винаги да стигне до истината чрез разума; той ни затваря в една геометрична схема от мисли, за която са необходими и логика, и правдоподобност. В сънищата си ние виждаме мъртъвците и ги приемаме за живи, макар същевременно да знаем, че са умрели. Въпреки че този сън няма никакво разумно основание, нима той няма своя собствена правдоподобност? Има неща, които разумът не може да проумее. Как бихме могли да разберем какво означава една милиардна част от секундата - и все пак според математиката тя съществува.
Колкото повече остарявам, толкова повече ме занимава въпросът за вярата. Ние живеем с нея повече, отколкото си мислим и постигаме чрез нея повече, отколкото съзнаваме. Според мен вярата е предвестник на всички наши идеи. Без вяра ние никога не бихме могли да развиваме хипотези и теории, никога не би съществувала наука или математика. Смятам, че вярата е едно продължение на разума. Тя е ключът, който отрича невъзможното. Да отхвърлиш вярата значи да отречеш самия себе си, да отречеш духа, който поражда всички твои сили.
Вярвам в неизвестното, във всичко, което не можем да разберем с нашия разум; вярвам, че онова което не можем да разберем, е един прост факт, но в други измерения, и че неизвестното се крият безкрайни сили, които действат в полза на доброто.

За щастието

Макар че се вълнувах при мисълта, че ще посетя Англия със семейството си, бях приятно отпуснат. Необятният простор на Атлантика прочиства душата. Почувствах се нов човек.  Престанах да бъда легенда във филмовия свят и предмет на злобни нападки си се преврънах в баща на семейство, който отива с жена си и децата си на почивка. Децата си играеха на горната палуба, а ние с Ууна се бяхме изтегнали на шезлонги. И в това настроение разбрах какво представлява пълното щастие - нещо много близко до тъгата.

За изгонването на Чарли Чаплин от Америка

Приятели са ме питали с какво съм успял да си навлека целия този антагонизъм на американците. Големият ми грях беше, че аз бях и си оставам човек, който не плува по течението. Макар и де не съм комунист, отказвах да следвам "официалната линия" и да мразя комунистите. Това естествено шокира много хора, включително и Американския легион.